Недраматичната поезия не разказва история чрез диалог и действие (като пiesa). Вместо това поетът я използва за изразяване на лични прозрения, описване на природа, рефлексия над социални явления или изследване на философски идеи – фокусирайки се върху лиризма, образа и вътрешната рефлексия, а не върху театралното представяне.