Поемата на Ан Брадстрийт от 1678 г. е мастърклас в пуритания прост стил, издигнат от риторическо изкуство. Ключови приеми:
„Сърцето ти кремен, думите ти див огън са.“ — Студ срещу разkoriстна страст.
„Времето с крила колата“ — класическа алузия (Tempus fugit) одомашнена в брачна сърдечност.
„Сърцето ми за теб е по-ценно, от всякакво съкровище, или този живот на моя.“ — Любовта надхвърля всяка земна стойност.
Тези приеми превръщат лична молитва в публично декларация за верховенството на любовта над времето, смъртта и материалното богатство — радикално за 17-ти век пуританка.