Стихотворението започва с поредица от въпроси, задаващи тона на това медитативно изследване. Поетът пита:"Какво тогава? Да спя или да умра?" Тези въпроси отразяват усещане за екзистенциално съзерцание, сякаш говорещият се бори с фундаменталната природа на живота и възможността за смърт.
След това Браунинг описва различни моменти и сцени, които представят различните аспекти на човешкото съществуване. Тя споменава красотата на природата, борбите, пред които са изправени бедните, стремежите на художниците, страданието на децата и връзките на любовта и приятелството. Чрез тези винетки поетът представя сложна мозайка от житейски радости, мъки и предизвикателства.
Централната тема на поемата е контрастът между ефимерната природа на живота и непреходната същност на любовта. Браунинг предполага, че докато животът по своята същност е преходен, връзките, които създаваме с другите, и любовта, която споделяме, имат трайно въздействие. Любовта е представена като сила, която може да надхвърли ограниченията на времето и смъртността.
Стихотворението завършва с усещане за приемане и надежда, тъй като ораторът потвърждава значението на любовта и приятелството. Последният ред, „Вярвам в любовта, приятелството и душата“, капсулира вярата в трайната сила на човешките връзки сред несигурността и предизвикателствата на живота.
„Какво тогава“ е дълбока и интроспективна поема, която кани читателите да размишляват върху собственото си съществуване, да размишляват върху естеството на живота и смъртта и да оценят непреходната стойност на любовта и значимите взаимоотношения.