Три високомерни Шекспирови образа: Висерални, алтеративни, супернатурални
Шекспировте образи не са просто наименувания — те са архитектурни, натрупвайки специфични, конкретни съществителни в високомерни купчини от презрение. Три класика демонстрират обхвата:
- „Ти си натиск, чумен натиск, избухнал карбункул в моята разложена кръв.“ — Крал Лий (2.4), до Гонерил.
Висерален, медицински, фамилен. Телесният ужас оглежда фамилния разпад.
- „Ти глина-мозъчен брех, ти възел-глав глупак, ти хурин мразлив мазен тало-уловител!“ — Хенри IV, Част 1 (2.4), Фалстаф до принц Хал.
Алтеративен, скътологичен, любезен. Натрупването на съществителни създава комичен излишък; скритаят любезност го прави да удря по-различно.
- „Ти елфийски-маркиран, абортивен, коренен свинче! Ти, който беше запечатан в твоето раждане роб на природата и син на ада!“ — Ричард III (1.3), Маргарет до Ричард.
Супернатурален, кленане на раждане, политически. Напаѓа самото негово раждане; образа е екзистенциален.
Бонус (Кратък и прецизен)
„Далеч, ти три-инчов глупак!“ — Окалечаването на строптивата (4.1), Петрукио до крояч.
Прецизна насмешка. Специфичността е оръжието: „три-инчов“ удря по-тежко от „маленък.“
Формулата на Шекспиров образ
Забележете модела: конкретни съществителни > абстрактни прилагателни. „Натиск“, „карбункул“, „тало-уловител“, „свинче“ — това са неща, които можете да видите, усетите, допирате. Абстрактни прилагателни („глупав“, „грозен“) отскачат; конкретни съществителни натрупват тегло. Шекспир изгражда образи като сухокаменни стени: всеки съществителен е камък, трението ги държи заедно без 모르тар.