Стиховете, публикувани под името на Уилям Шекспир — Сонетите (1609), Венера и Адонис (1593), Изсилуването на Лукреция (1594), Фениксът и гъргулът (1601) и Жалбата на любовник (1609) — са написани от него.
Въпреки векове на алтернативни теории за авторство (Оксфорд, Бейкън, Марло и др.), няма кредибилни доказателства, че са писани от друг, подарени или авторствовани от друг. Консенсусът на шекспиrologията — базиран на стилистичен анализ, лингвистични модели, биографски връзки и съвременна атрибуция — твърдо свързва стиховете със стратфордския драматург, който е написал и пиесите.
Стиховете споделят лексика, образност, риторични навици и тематични притеснения с драматичните работи. Те не са отделен оевр; те са част от едно и също единствено тяло на работа.