Ако – на Ръдярд Киплинг (1910), написан като бащин съвет на сина си, е устоял като свещен писание за характер. Неговата мъдрост превъзхожда епоха и вяра, предлагайки чертеж за заземена отличност.
Стихът се състои от четири строфи по осем реда всяка, движена от анафоричния „Ако“, повтарян тринадесет пъти. Тази условна архитектура изгражда едно, периодично изречение, което отлага своя кулминация до последните два реда: „Твоя е Земята… И – което е повече – ще бъдеш Мъж, синче ми!“ Ефектът е нарастващо налягане, разрешавано в тиха триумф.
Силът на стиха лежи в неговата универсалност, несектантски тон и прилаган съвет. Той синтезизира стоическа философия с викторианско стремеж, обвита в запомняща се риторика – антитеза, паралелизъм и кулминативна структура. Интимният бащин адрес към сина се разширява до универсално менторство. Ако – не е просто съвет; то е философия на заземена отличност.