Бегай също отразява циклите на живота и взаимосвързаността на всички живи същества. Той прави паралел между пролетния дъжд, който подхранва земята, и сълзите на радост, проляти от неговите предци, което предполага, че самата земя има дълбоко емоционално и духовно значение.
Стихотворението е белязано от чувство на преклонение пред природния свят и разбиране за неговия деликатен баланс. Бегай насърчава читателите да ценят и защитават красотата на пустинята и да ценят простите чудеса на природата.