Петте вицерални страха на Джулиет преди да изпие отвара (акт 4, сцена 3)
Солилоквият на Джулиет в 4.3 е един от най-психологично точните портрети на юношеска смелост у Шекспир. Тя не изпива отвара на брата без устрах – тя го изпива през него. Пет специфични страха каскадно преливат през ума ѝ:
- Смърт срещу симулация: "Какво ако е отрова...?" Братът може да е дал истинска отрова, за да скрие своята роля в тайния брак.
- Пробуждане в скринята: "Как ако... се пробудя преди времето, че Ромео да дойде?" Удушване, мрак, подслонове, костите на предци – Толтиботово свежо трупче до нея.
- Лудост от ужас: "Ще ли не... играя с костите на предците си?" Страх от загуба на разум под натиска на гробницата.
- Неразбиране на Ромео: Може да не получи писмото; да намери "мъртва" нея; да се убие преди тя да се пробуди.
- Покварно на семейството: Керка на Капулети, фалшиви смърт, бягство с Монтеки – срам за дома ѝ.
Тя изпива все пак. Любовта претеглява устраха. Речът разкрива четиринадесетгодишно момиче, чиято смелост не е липса на страх, а действие въпреки неговото пълно, живо тегло.