Римска метафора прави двойна работа: тя сравнява две несъщи неща и ги свързва с рима на края, създавайки поетско средство, което е едновременно интеллектуално и сонично запомняемо.
Метафората предоставя концептуалния скок („Любов е роза“). Римата предоставя акустичния клей („блаженство/целувка“, „роза/гледай“ като косвен рим). Заедно те заякоряват образа в ума на читателя през два пътя – смисъл и музика.
„Любов е роза, колюча блаженство;
Радост за гледане, болка за целуване.“
Тук двояката природа на любовта (красота/болка) се отразява на розата. Римовете подсилват двойката: блаженство/целувка (пълен), роза/гледай (наклонен). Резултатът е ред, който задръства – не просто заради това, че казва, а заради това, как звучи.
Римови метафори обогатяват поезията, ангажирайки семантичната и соничната памет едновременно. Те са основен елемент на стихове, лирика и реторичен блясък – малки моторчета на запаметяване и резонанс.