В стихотворението „Скитникът“ фразата „бял като изморен пясък“ символизира присъствието на смъртта. Очите на скитника държат „призрачно блясък“, предполагайки, че се е слил ссмъртта. Белизната евокира и бледността на труп, и неподвижността на измръзнал пейзаж – визуална метафора за края на живота, където движението прекравява и цвятът избягва в тишина.