Тейлър доразвива тази метафора, като описва книгата като „кабинет от богати скъпоценни камъни“, „искрящи диаманти“ и „неоценими перли“. Тези метафори предават идеята, че книгата съдържа дълбоко и духовно просветляващо съдържание, което си струва да бъде ценено и съзерцавано.
Освен това той обяснява, че книгата не е предназначена да бъде изчерпателен теологичен трактат, а по-скоро колекция от кратки и сбити медитации, предназначени да вдъхновят читателите и да задълбочат разбирането им за духовните въпроси. Като сравнява тези медитации със скъпоценни камъни, Тейлър предполага, че те са като полирани и изтънчени фрагменти от мъдрост, всеки от които предлага поглед към дълбините на божествената истина.
Като цяло използването на термина „скъпоценен камък“ от Тейлър в предговора подчертава стойността и значението на религиозните учения, представени в книгата, насърчавайки читателите да изследват и оценят духовните прозрения, които тя съдържа.