Иронията в кадилната жертва на Йокаста в "Едип цар"
В "Едип цар" на Софокъл, Йокаста кади кадилница на Аполон, за да получи божествено утешение — иронично, волият на боговете вече необратимо е в движение:
- Молитвата ѝ за "очистване" идва, докато Едип се приближава до истината, която тя се бои.
- Пророчеството, което тя се опитва да отхвърли (Лаи умен от син), вече е изпълнено.
- Божествената тишина/равнодушие подчертава безпомощността на хората пред съдбата.
- Неината боготивост контрастира с по-ранния ѝ скептицизъм ("нито един smrtен има пророческа сила").
Ритуалът подчертава трагичната ирония: човешката преданост не може да промени божественото решение; "отговорът" на боговете е разгъващата се катастрофа.