Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Шекспир за любовта: Силата, която унищожава това, което създава

Шекспир не просто пише любовни истории – той пише любовни катаклизми. В своите големи трагедии любовта не е убежище; тя е бурята, която потъва кораба.

Сметката на смъртта

  1. Ромео и Джулиета (ок. 1595): Любов = пакт за самоубийство. Сътробата като единствена обединение.
  2. Отело (ок. 1603): Любовта превръща в психотична ревност. Той я убива, после и себе си.
  3. Антонио и Клеопатра (ок. 1606): Любов като разрушител на империи. Политическо самоубийство чрез емоционална зависност.
  4. Краля Лир (ок. 1605): Изискването на Лир за демонстративна любов унищожава семейството. Настоящата любов (Корделия) идва твърде късно – скръбта го убива.
  5. Макбет (ок. 1606): Амбицията като извращена любов (за власт). Крийва каскада → паранойя → безумие → смърт.

Моделът: Любов като колапс на идентичността

В всеки случай влюбеният губи себе си в любимия. Любовта става притежание, обсесия, единствена основа на достойнството. Когато любимият се сбъдне (реално или въображаемо), святът на влюбения се срутява, защото те са го построили изцяло върху друг човек.

Нюанс: Не е анти-любов

Шекспир също пише Сън в лятна нощ, Много шум за нищо, Дванадесета нощ – където ирационалността на любовта се разрешава в брак, а не в жал. Разликата? Комедията позволява перспектива; трагедията запъва в интензитет.

Урокът

За Шекспир любовта е трансцендентна И опасна. Самоунищожението идва, когато любовта стане единственото нещо, което те прави да съществуваш. Най-здравите влюбени в неговите пиеси (Беатрис/Бенедик, Розалинд/Орландо) пазят отделни „аз“ – те се бият, предизвикват, избират един друг всеки ден. Те не се нуждаят един от друг, за да бъдат пълни. Те искат един друг.

Това е шекспировският рецепт: люби диво, но пази собствените си име.

Поезия

Related Categories