Стихотворението „Гъски“ на Ричард Пек използва годишната миграция като прелом за човешкото преминаване през времето. Гъските летят на юг „дreven от инстинкт“ — без карта, без среща, без дебат. Нивната сигурност контрастира с човешката колебателност.
Ключови теми изникват:
Силата на стихотворението лежи в неговото въздържание. То не морализира; то наблюдава. Гъските стават огледало: ние също мигрираме през сезони на загуба, растеж, изгон и връщане. Разликата? Те доверяват на инстинкта. Ние често се борим с нашия.