Хейл: „Опровергавам този процес!“
Акт 3 – Публично срив със съдът; морален кулминация.
Хейл: „Нека разгледаме това. Момичето казва, че е проклята. Тя не може да лъже – не би – освен ако е принудена от Дявола. Възможно ли е, че Сатана има някаква цел с признанията на тези жени?“
Акт 2 – Интелектуален кризис; поставяне под въпрос на логиката на спектралните доказателства.
Хейл влиза като уверен експерт (Акт 1), достига пик като съучастник обвинител (Акт 2), преживява кризис (Акт 3), се връща като счупен адвокат за живота (Акт 4: „Не дръж за вяра, когато вярата донесе кръв“). Тези цитати маркират неговите обратни точки.