Ето някои фактори, които могат да се считат за нейното „падане“ в по-широк смисъл:
* Въстанието на Пугачов: Това масово селско въстание (1773-1775) представлява сериозна заплаха за управлението на Екатерина. Докато тя в крайна сметка смазва бунта, той разкрива дълбоко вкорененото недоволство сред селяните и разкрива слабостите на управлението на нейната империя.
* Вътрешни конфликти: Управлението на Екатерина е белязано от борби за власт, дворцови интриги и политически заговори. Нейните опити да централизира властта и да разшири властта си често срещат съпротива от могъщи благородници и фракции в двора.
* Външна политика: Амбициозната външна политика на Екатерина, която включва войни с Османската империя и експанзия в Полша, води до скъпи конфликти и обтегнати отношения с европейските сили. Нейните експанзионистични политики също допринесоха за нарастващото напрежение със съседните страни и в крайна сметка посяха семената на бъдещи конфликти.
* Икономически проблеми: Въпреки нейните реформи, управлението на Катрин се характеризира с икономически проблеми, включително инфлация, корупция и неефективно събиране на данъци. Тези проблеми възпрепятстваха развитието на Русия и допринесоха за социални вълнения.
* Криза при наследяването: Смъртта на Катрин предизвика криза в наследството, тъй като тя нямаше мъжки наследник. Престолът в крайна сметка отиде при нейния внук Александър I, но несигурността около наследяването отслаби стабилността на империята.
Като цяло „падането“ на Екатерина не беше внезапен колапс, а бавна ерозия на нейния авторитет и появата на проблеми, които ще измъчват Русия за поколения напред. Тези проблеми включват:
* Социални неравенства: Огромната пропаст между привилегированото благородство и потиснатото селячество създава нестабилна социална среда.
* Икономическа стагнация: Липсата на устойчив икономически растеж и развитие създаде слаба основа за бъдещето на Русия.
* Политическа нестабилност: Постоянните борби за власт и дворцови интриги подкопават стабилността на империята.
* Имперски амбиции: Експанзионистичните политики и войни на Екатерина в крайна сметка се оказаха неустойчиви и допринесоха за бъдещи конфликти.
Въпреки че Екатерина Велика е запомнена като един от най-великите владетели на Русия, нейното управление също полага основите за предизвикателствата и катаклизмите, пред които е изправена Русия през 19-ти и 20-ти век.