„Нощ на скорпион“ на Ниссъм Езекиел улавя ухаж от скорпион на майка чрез свободен стих, жив образ и сменящи се перспективи. Стихотворението се отваря с висерална болка — „гостър, острие“, отровата се разпространява — след което се разширява към ритуалите на селяните (мантри, свещи) и рационалния скептицизъм на бащата. Конечната облекчение на майка („Слава на Бога, че скорпионът се засегна на мене / И пощади децата ми“) превръща страдането в безкорселна любов. Езекиел противопоставя суеверие и наука, индивидуално мъчение и общностен отговор, завършвайки на нота на тиха устойчивост. Силата на стихотворението лежи в неговото съдържание: без мелодрама, просто прецизен сензорен детайл и емоционална истина.