Стихотворението е написано в стил на свободен стих, използвайки ярки образи и символика, за да предаде непреодолимото чувство на болка и уязвимост на говорещия. Използването на кратки, стегнати редове създава усещане за неотложност и непосредственост, въвличайки читателя в опита на говорещия.
Стихотворението започва с графично описание на жилото на скорпиона, сравнявайки го с „гореща, остра игла“, пронизваща петата на говорещия. Първоначалната реакция на говорещия е шок и недоверие, тъй като той описва себе си като „вцепенен“. Мъчителната болка е изобразена чрез използването на сетивни детайли като „отровата се разпространява“ и „агонията трепери“.
Докато говорителят се бори с физическите ефекти от ужилването, той се задълбочава и в емоционалното и психологическото въздействие на инцидента. Той поставя под съмнение естеството на страданието и крехкостта на човешкото съществуване, чудейки се защо той, един „обикновен човек“, е бил подложен на толкова силна болка. Стихотворението се превръща в медитация върху смъртността, тъй като ораторът размишлява върху мимолетната природа на живота и неизбежността на смъртта.
Заглавието на поемата „Нощта на скорпиона“ внушава усещане за тъмнина и опасност, предизвиквайки зловещата атмосфера на нощта, когато се случва инцидентът. Скорпионът се превръща в символ на непредвидимите и непредсказуеми сили, които могат да нарушат живота ни, напомняйки ни за нашата уязвимост пред непредвидимите сили на природата.
В цялото стихотворение Езекиел използва контрастиращи образи, за да подчертае променящите се емоции и състояния на ума на говорещия. Силната болка е съпоставена с моменти на яснота и размисъл, докато говорещият наблюдава суматохата около себе си и търси утеха в присъствието на близките си. Стихотворението също изследва темите за устойчивост и надежда, тъй като говорещият в крайна сметка излиза от опита с подновена оценка за живота.
В заключение, „Нощта на скорпиона“ е майсторски изработена поема, която улавя интензивността на човешкото страдание, крехкостта на живота и устойчивостта на човешкия дух. Евокативният език на Нисим Езекиел и умелото използване на образи създават силно и запомнящо се поетично изживяване, което резонира дълбоко с читателите.