Съвременници на Шекспир: Марлоу, Джонсън, Уебстър и ренесансната консталация
Ключови елизабетински/джакобейнски автори до Шекспир дефинират английската ренесанс драма:
- Кристофър Марлоу (1564–1593): Доктор Фауст, Тамърлейн – пионер на свободния стих.
- Бен Джонсън (1572–1637): Волпоне, Алхимикът, До Целия – класически сатири, теория на хюморите.
- Томас Кид (1558–1594): Испанската трагедия – прототип на трагедията за отмъщение.
- Джон Уебстър (ок. 1580–1634): Херцогинята от Малфи, Белият дявол – мрачна джакобейнска трагедия.
- Бомон и Флетчър (съавтори): Филастър, Девицата трагедия – трагикомедия, остроумие.
- Джордж Чапмън (1559–1634): Бюси Д'Амбуа, преводач на Хомер.
- Томас Декер (1572–1632): Празникът на обувките, градски комедии.
- Джон Лили (1554–1606): Ендимион, Кампаспа – еуфуистични дворцови комедии.
- Томас Нъш (1567–1601): Нещастния пътник, пикареска сатира.
Тази консталация – соперници, съавтори, nasledници – създава театралната екосистема, в която Шекспир процъвтява. Те не са фон – те са главната последователност.