1. Хрониките на Холиншед: Смята се, че основният източник на Шекспир за Макбет са „Хрониките на Англия, Шотландия и Ирландия“ на Рафаел Холиншед, публикувани за първи път през 1577 г. Разказът на Холиншед предоставя исторически подробности за шотландските владетели, включително крал Макбет и крал Дънкан. Работата на Холиншед предлага на Шекспир наративна рамка и герои, които той може да адаптира и развие за своята пиеса.
2. Шотландска история и легенди: Шекспир включва елементи от шотландски легенди, фолклор и исторически събития в своята пиеса. Историята за възхода и падението на Макбет се основава донякъде на живота на шотландския крал от 11-ти век на име Макбет, управлявал от 1040 до 1057 г. Други елементи, като появата на вещиците и пророчествата, са повлияни от шотландските народни традиции и вярвания в свръхестествени сили.
3. Елизабетска политика: Времето на Шекспир е белязано от политически интриги, конспирации и борби за власт, които отразяват темите и събитията в Макбет. Изследването на амбицията, вината и стремежа към власт в пиесата може да е почерпило вдъхновение от преобладаващата политическа атмосфера и опасения в Елизабетинска Англия.
4. Трагедиите на Сенека: Шекспир е повлиян от класическата литература, включително трагедиите на римския драматург Сенека. Стилът, тонът и някои елементи в Макбет, като използването на призраци, свръхестествени видения и трагичната съдба на главния герой, показват влияние от сенеканските трагедии.
5. The Globe Theatre and Audience: Като драматург на театър „Глоуб“, Шекспир се съобразяваше с вкусовете и очакванията на публиката, която посещаваше театър. Включването на свръхестествени елементи, драматичен език и сцени на насилие привличат популярните театрални конвенции на времето.
Струва си да се отбележи, че въпреки че това са значителни влияния, Шекспир умело адаптира и трансформира тези източници, за да създаде уникално и трайно литературно произведение, което надхвърля своя исторически контекст.