Стихотворението е написано от гледна точка на човек, който слуша музиката на Орфей и е възхитен от нейната красота. Човекът описва как музиката е толкова силна, че може да ги накара да забравят проблемите и тревогите си и просто да се насладят на момента.
Поемата също така споменава как музиката на Орфей е оказала дълбоко въздействие върху естествения свят. Дърветата танцуваха, животните се събираха около него и дори камъните плачеха, когато го чуеха да свири.
Стихотворението завършва с размисъл на човека върху силата на музиката и как тя може да обедини хората и да създаде усещане за единство.
Смисълът на стихотворението е, че музиката има силата да надхвърля човешките ограничения и да обединява хората. Това е универсален език, на който могат да се наслаждават всички, независимо от техния произход или вярвания.