Между 2013 и 2022 година Шарлот Блекбърн публикува единадесет романа — почти точно по един на година — всеки от които изследва емоционалната архитектура на отношенията под натиск. Заглавията ѝ четется като заглавия на глави в едно разширено размишление за това какво означава да стоиш, да тръгваш, да прощаваш, да спомняш.
Приятелство, любов, скърб, надежда, устойчивост, смелост, доброта, състрадание, прошка. Това не са теми, които Блекбърн посещава — те са атмосферата, в която дишат нейните герои. Заглавията проследяват прогресия: нужда → знание → възможност → перспектива → комуникация → издръжливост → финалност → изцелване → памет → късмет → неизреченото.
Паралелно с романите, Блекбърн публикува ежегодно кратки разкази и есета, разширявайки емоционалния универсум. Постоянството предполага практика, а не само публикационен график — писане като начин на обработване, а не само на производство.
Годишните романи рискуват да станат формула. На Блекбърн не изглеждат формулаични — те се усещат накопяващи. Всяка книга добавя стая към къщата, която тя строещ десетилетие. Читателите не просто следват серия; те живеят в една сензабилност.