Ето някои конкретни примери за това как темата за любовта и времето е развита в сонета:
* Поетът започва с описание на промените, настъпили в света около него, като увяхването на цветята и смяната на сезоните. Тези промени са метафора за изтичането на времето, което е постоянно напомняне за собствената ни смъртност.
* След това поетът противопоставя тези промени на постоянството на своята любов, която остава силна въпреки всичко, което се променя около него. Той пише:„Но твоето вечно лято няма да избледнее, / Нито ще загуби притежанието на този справедлив, който притежаваш, / Нито Смъртта ще се хвали, че ще почиваш в сянката му.“ Това подсказва, че любовта на поета е по-силна от смъртта и ще продължи вечно.
* Сонетът завършва с поета, изразяващ вярата си, че любовта му ще продължи вечно, дори след като и той, и приятелят му умрат. Той пише:„Когато във вечните редици на времето растеш, / Докато хората могат да дишат или очите могат да виждат, / Така дълго живее това и това дава живот на теб.“ Това предполага, че любовта на поета ще бъде увековечена в поезията му и ще продължи да живее дълго след като той и приятелят му ги няма.
Като цяло Сонет 32 е мощно изследване на темата за любовта и времето. Това е красива и вълнуваща почит към силата на любовта да надскочи границите на времето и смъртността.