Пърси Джаксън и Олимпийците
* "Чувствах се сякаш бях уловен във водовъртеж от емоции, дърпан във всички посоки едновременно." (стр. 123)
* "Минотавърът беше булдозер, който ореше през гората, събаряше дървета и разпръскваше животни по пътя си." (стр. 211)
Морето на чудовищата
* "Вълните се разбиваха в брега като хиляди разгневени воини." (стр. 16)
* „Слънцето беше гигантска оранжева огнена топка в небето, която печеше земята и превръщаше морето в кипящ котел.“ (стр. 112)
Проклятието на Титана
* "Морето беше огромна синя шир, осеяна с бели шапки и отразяваща златните лъчи на слънцето." (стр. 23)
* „Небето беше платно, изрисувано с ивици розово, оранжево и лилаво, докато слънцето залязваше над хоризонта.“ (стр. 301)
Битката при лабиринта
* "Лабиринтът беше лабиринт от тунели, извиващи се и въртящи се, водещи до задънени улици и тайни стаи." (стр. 143)
* "Минотавърът беше безмилостен ловец, преследващ плячката си с целенасочена решителност." (стр. 271)
Последният олимпиец
* "Боговете бяха като звезди в нощното небе, блестяха ярко и хвърляха светлина върху света." (стр. 35)
* „Битката беше вихрушка от насилие, със сблъсък на мечове, експлодиращи магически заклинания и въздухът, изпълнен с виковете на ранените и умиращите.“ (стр. 483)