Това жив метафор, често приписван на Кристофър Лог (въпреки че понякоже се свързва и с други остроумци), улавя същността на динамиката критик-практик:
Метафорът предполага, че без „краката“ на практическото изпитание, съдиите на критика могат да са теоретично верни, но практически празни. Те могат да разбират механиката интеликтуално, но да пропускат нюансите, борбата и интуицията, които само практическото изпитание дава.
Това не е за да се отхвърли всяка критика — външните перспективи могат да са ценни — но предупреждава да не се предпочита теоретичната оценка на живото експертиза. Цитатът насърчава да се тегли съвет от тези, които са „тичали състезанието“ сами.