В Шекспир, спрайт е шепнав, игрив, фейеро-подобен дух – по-малко грандиозен от божество, по-автономен от прост слуга. Те са агенти на хаос, катализатори на трансформация и огледала на човешката глупост.
Служител на Титания, лейтенант на Оберон. Пък е двигателят на объркването в пиесата: погрешно приложено еликсир на любов, превръщан Ботъм, разменените влюбености на влюбените. Наслаждава се на безумието („Господи, какви глупаци са тези смертни!“) но накрая възстановява реда. Той е трикстърът като космически коректор.
„Хитър дух“ на Просперо, свързан, след това освободен. Ариел призовава бурята, създава илузии, води героите през психологически изпити. За разлика от анархичната радост на Пък, шалостите на Ариел са инструментални – служат на дизайна на Просперо, докато жадува за свобода. „Там, где пчелата пие, там пия и аз“ – спрайтът като природата в чистата ѝ отзивчивост.
Шекспировските спрайтове ни напомнят, че святът е по-странен от нашите категории – и че малко шалост може да е единственият честен отговор на човешката претенциозност.