Според Елисън, той е вдъхновен от поемата „Опустошената земя“ на Т.С. Елиот, която е четел като студент в Тъскиги Институт. Особено го е впечатлил начинът, на който Елиот изпол Джаз музиката за ритъма на „Опустошената земя“.
Елисън е специализирал музика в Тъскиги, но по-късно се заинтересува от поезия и литература. Като Елиот, той слива двете интереса в работата си. „Стиховете“ или стиховете от песни в „Невидимият човек“ са примери за това сливане на музика и литература.
Стиховете в „Невидимият човек“ са от блус песни. Те включват „Boogie Woogie Blues“ на Каунт Бейси и Джонатан Рашинг, „What Did I Do to Be so Black and Blue“ на Луис Армстърнг, „If It Hadn't Been for the Referee“ на Мемфис Мини и „Bread and Wine“-късно записана от Cowboy Junkies.
Много от песните в романа никога не са записвани и не могат да се свържат с конкретен изпълнител. Това са фолклорни песни, предавани устно през поколения. Включват „Did You Ever See Miss Margaret Boil Water“, „Godamighty Made a Monkey“, „John Brown's Body Lies a Molding“, „They Picked Poor Robin Clean“, „Sambo The Dancing Doll“, „Buckeye the Rabbit“ и „Time's Flying“.
Алузиите към „стихове“ или текстове на песни в „Невидимият човек“ служат за добавяне на още един слой дълбочина в разказа. Например, песента на Луис Армстърнг „What Did I Do to Be so Black and Blue“ се използва в пролога. Когато безименният протагонист чува гласа на Армстърнг, е събуден от съня си. Това предвещае емоционалното и ментално „пробуждане“, което той ще преживее в романа.