Фразата „направих довољно вечеря, за да нахраня армия“ е класически пример на хипербола – фигура на реч, която използва умишлено преувеличение за акцент или хумористичен ефект. Говорятът не твърди, че буквално е приготвил ястие за военни лица; по-скоро цветно изразява, че е готвил необичайно голямо количество храна, вероятно далеч повече от необходимото за реалния брой ядещи.
Хиперболата служи на няколко цели в комуникацията: добавя яснота на описанията, предава силни емоции и често вмъква хумор. В този случай преувеличението подчертава усилието на говорящия, щедростта или може би омагьосността на остатъците. Това е риторично средство, срещано във всички култури и езици, от древни епосе до съвременни разговори.
Други често срещани хиперболи включват „казал съм ти милион пъти“, „тази торба тежи тон“ или „толкова съм гладен, че бих изял кон“. Нито една не е предназначена да се взема буквално – техната сила лежи в споделеното разбиране, че са изразителни преувеличения.