Ето разбивка на това как се проявява тази тема:
* Обтегнатите отношения между разказвача и баща му: Историята се върти около спомените на разказвача за баща му, бивш учител в престижно училище-интернат. Връзката им е белязана от студена дистанция, подхранвана от авторитарния характер на бащата и копнежа на разказвача за връзка и разбирателство.
* Наследството на бащата и борбата на разказвача да се освободи: Влиянието на бащата надвисва над живота на разказвача, дори след смъртта му. Той се бори с очакванията на взискателното наследство на баща си и желанието да изковае своя собствен път. Тази борба е очевидна в амбивалентните му чувства към училището и решението му да посети гроба на баща си.
* Силата на паметта и нейното въздействие върху настоящето: Историята е разказана през призмата на спомените на разказвача, разкривайки как миналото продължава да оформя настоящето му и разбирането му за себе си. Посещението в училището предизвиква вълна от емоции, принуждавайки го да се изправи срещу миналото си и да се примири със сложността на характера на баща си.
В допълнение към тази централна тема, историята също изследва теми за:
* Естеството на дисциплината и авторитета: Историята поставя под въпрос ефективността и потенциалната вреда на традиционните методи на дисциплина, подчертавайки динамиката на властта между учители и ученици.
* Търсенето на идентичност и значение: Пътуването на разказвача отразява по-широко търсене на себеразбиране, докато той се ориентира в отношенията си с баща си и собствената си развиваща се идентичност.
В крайна сметка „Старото училище“ е силна и вълнуваща история за трайното въздействие на семейните отношения, тежестта на наследството и непрестанната борба за разбиране и помирение с миналото.