„Харлем“ на Ленгстън Хјуз (често заглавяван „Отложена мечта“) е майсторски урок в свободния стих. Поемата умишлено отхвърля последователна рима, метър и строфична редовност — избори, които не са случайни, а съществени за нейния ефект.
Хјуз подражава на ритмите на естествената реч, конкретно на каденците на черната народна реч и джазовите импровизации. Въпросите в поемата — „Изсушава ли се / като грозде на слънце?“ — се разгъват с разговорна срочност, а не с метрични ограничения. Всеки преход на нов ред изглежда като вдишване, пауза за слушателя да престои при образа.
Липсата на фиксирана схема огледа темата на поемата: отложените мечти липсват разрешение. Те гният, провисват, експлодират — нередови, непредсказуеми. Една подредена римовна схема би наложила ред върху хаос, предавайки самия опит, който Хјуз описва. Формата е съдържанието.
Хјуз използва други звукови средства: асонанс („dry/sun“), алтерация („syrupy sweet“), вътрешен ритъм („Maybe it just sags / like a heavy load“). Те създават музикалност без предвидимост — като джазов соло, което препратя към мелодията, но отказва да бъде свързано от нея.
„Отложена мечта“ доказва, че свободният стих не е липса на майсторство; то е умишлен избор на кои ограничения да се пазят, а кои да се отхвърлят. Хјуз пази емоционалната истина. Отхвърля камисония.