„Сестра Мауд“ е измамно проста лирика – почит на по-младшата сестра към по-голямата си сестра Мауд в селска обстановка. Но под пасторалната повърхност се крие събуждане със смъртността.
Росети избяга сентименталността, заземявайки стихотворението в конкретен страх: не абстрактна загуба, а асиметрията на братяската скорб. По-младшата сестра си представя собствената си смърт като оставяне на по-голямата – обръщане на очаквания сценарий.
Искрено почитание на сестринската любов, признаващо болката на смъртта, но настояващо на трайността на любовта. Вярата на Росети не е бягство – тя е пълнота.