В цялото стихотворение говорещият разсъждава върху детските си преживявания в полетата, където е почувствал дълбоко чувство на връзка с Бог и земята. Той си спомня конкретни моменти, когато е почувствал присъствието на Бог, като намирането на „птиче гнездо в царевицата“ и виждането на „ястреб над главата на слънцето“. Въпреки това, когато говорещият порасна и стана погълнат от отговорностите и разсейванията на ежедневието, той постепенно загуби това чувство за връзка.
Редът „ти ги загуби вчера“ служи като повратна точка в стихотворението, отбелязвайки осъзнаването на говорещия, че е загубил нещо с голяма стойност. Той вижда, че се е отклонил от пътя, който някога го е довел по-близо до Бог и естествения свят. След това стихотворението придобива по-неотложен и отразяващ тон, тъй като говорещият изразява копнежа си да възвърне връзката, която е изгубил.
В контекста на стихотворението „ти ги изгуби вчера“ може да се тълкува по много начини. Може да се отнася до загубата на невинност и детското учудване на говорещия или до нарастващото му отделяне от естествения свят поради изискванията на съвременното общество. В крайна сметка това представлява загуба на дълбока духовна връзка, която говорещият е решен да намери отново.
Като цяло, редът „ти ги загуби вчера“ капсулира чувството на говорещия за съжаление и копнеж, подготвяйки сцената за останалата част от стихотворението, което изследва темите за изкуплението и търсенето на смисъл в лицето на загубата.