В пиесата Ромео и Жулиета са изправени пред серия от невъзможни избори. Семействата им забраняват да бъдат заедно и двамата са готови да рискуват живота си, за да бъдат един с друг. Когато Ромео е прогонен от Верона, Жулиета се съгласява да се омъжи за Парис, за да избегне принудата да се омъжи за друг. Въпреки това, тя знае, че не може да живее без Ромео и в крайна сметка решава да посегне на живота си.
Самоубийството на Ромео също е представено като трагичен акт. Той е обзет от мъка, когато вярва, че Джулиет е мъртва, и не може да си представи да живее без нея. Той се намушка с кама и умря в ръцете й.
Изобразяването на самоубийството от Шекспир в Ромео и Жулиета е сложно и нюансирано. Пиесата не възхвалява самоубийството, но го представя като трагичен и отчаян акт, който може да има пагубни последици.
Доказателство от пиесата, което предполага, че Шекспир не прославя самоубийството:
* Ромео и Жулиета са едновременно млади и импулсивни и вземат решения, без да обмислят последствията.
* Техните самоубийства са представени като трагични и отчаяни действия, които в крайна сметка водят до тяхното падение.
* Пиесата показва отрицателното въздействие на самоубийството върху другите герои, като брат Лорънс и двете семейства.
Доказателство от пиесата, което предполага, че Шекспир може да осъди самоубийството:
* Пиесата представя самоубийството като грях. Брат Лорънс казва:„Грях от твоите устни? О престъпление, сладко подканено! / Дай ми моя Ромео и, когато умра, / Вземи го и го изсечи в малки звезди, / И той ще направи лицето на небето толкова хубаво / Че целият свят ще бъде влюбен в нощта / И няма да се прекланя пред крещящото слънце.
* Пиесата показва негативните последици от самоубийството, като смъртта на Ромео и Жулиета и скръбта на техните семейства.
В крайна сметка изобразяването на самоубийството от Шекспир в Ромео и Жулиета е сложно и нюансирано. Пиесата не възхвалява самоубийството, но го представя като трагичен и отчаян акт, който може да има пагубни последици.