Поемата започва с представяне на Матилда и описване на нейния труден живот. Тя е принудена да работи усилено по цял ден и никога не й е позволено да се забавлява. Семейството й е лошо към нея и не се интересуват от чувствата й.
Един ден Матилда среща вълшебна бавачка, която променя живота ѝ. Бавачката отнема Матилда от семейството й и я отвежда на красиво място, където тя най-накрая може да бъде щастлива. Матилда може да се учи и да расте и става успешна жена.
Стихотворението завършва с Матилда, която разсъждава върху живота си и осъзнава колко щастлива е, че е била спасена от бавачката. Тя знае, че никога не би могла да избяга от семейството си без помощта на бавачката.
„Матилда” е поема за надеждата и силата на добротата. То показва, че дори и в най-трудните обстоятелства винаги има надежда за по-добър живот.