Стихотворението на Жан Тумър от 1922 г. „November Cotton Flower“ – част от неговия модернистки шедевр Cane – представя удрящ образ на неочакван цъфтеж на есен, но идентичността на говорителя остава умишлено неясна.
Стихът не предлага лично mestoимения, биографски следи или ясна нарративна перспектива. Гласът може да бъде:
Тази неяснота е вероятно умишлена. Чрез задържане на дефиниран говорител, Тумър универсализира централната метафора на стиха: красота и живот, удържаващи се в сурови, неочаквани условия – мощен символ за авроамериканската творческност и удържание в ерата на Джим Кроу.