Озимандиас и романтизмът: Индивид, сублимно, природа срещу пирогичност
Сонета на Шели олицетворява романтизма чрез:
- Индивидуална перспектива: Самотен пътник разказва за руините.
- Сублимното: Огромна пустиня и счупена статуя взират устрах и възхищение.
- Постоянството на природата срещу човешка пирогичност: Пясъкът изтрива империята.
- Критика на властта/ванitatea: „Гледайте делата ми, о, мощни, и отчайвайте се!“ е иронично унищожена.
- Ясно образност/символизъм: „Счупено лице“, „самотни и равни пясъци“.
- Фатинация към руините: Фрагментът подсказва загубена величие.
Поемът потвърждава издръжливостта на изкуството срещу изтриването на времето.