Теми на стихотворението „Ходьбата“ на Томас Харди (1912–13)
„Ходьбата“ на Томас Харди, написана след смъртта на жена му Ема, изследва:
- Преминаване на времето: Сумеречно-залазова обстановка огледа избягване на живота; „последният час на годината.“
- Памет и привиди: Ходьбата преследва споделени пътеки; присъствието на мъртвата жена преследва всяко ориентиране.
- Скръб и самота: Говорителят ходи сам, разговаряйки с отсъствието; „Виждам това, което виждаше ти.“
- Търсене на смисъл: Въпрос дали минали моменти държат значение или изчезват в бездната.
- Смъртност: Избледняваща светлина = край на живот; ходьбата става репетиция за последно отстъпване.
- Природа като свидетел: Пейзажът запазва отпечатъци; „дърветата ни са виждали.“
Стихът е тих елегия — контролиран, образен, дълбоко личен.