„Четирите Ц“ на Били Колинс сатиризира академичния поетичен жаргон. „Четирите Ц“ са кафе, сметана, деца и (неизрично) всекидневието — обикновени, сензорни детайли, контрастирани с „тропи“, „двусмисленост“, „ирония“ и други критически термини.
Колинс аргументира, че поезията трябва да бъде достъпна, заземена в ежедневието —парата на кафето, вихърът на сметаната, шумът на децата — не интелигентна загадка за специалисти. Стихът сам втъпква това: прост език, хумор, битова сцена. Това е манифест за поезия, която поканва, а не изключва, намираща дълбочина в баналното.
Типично за Колинс: остроумен, разговоричен, subtilно суверсивен.