Сред калдъръма, износени и стръмни,
Лежи душа, лишена от радост,
Бездомни, но не безнадеждни, духът им е близо.
С уморени стъпки стъпват по улиците,
Търсене на утеха, топлина и лакомства.
Картонени убежища, тяхното скромно жилище,
Убежище от нощния горчив тласък.
В очите им проблясък на устойчивост,
Копнеж по изгубения блясък на живота.
През оръфани дрехи и износени обувки,
Те носят мечти, надежди и задължения.
Въпреки че съдбата е раздала жестока ръка,
Техният дух се извисява, предизвикателен и грандиозен.
В сърцата им пламък все още гори ярко,
Неугасена от мрака, хвърляща своята светлина.
Те намират красотата в шума на града,
В смях споделени и трохи предстоят.
Добротата на непознатите, мимолетна благодат,
Поддържа ги в тяхното самотно място.
С всеки изгрев те изгряват отново,
Прегръщане на живота, проливане на росата.
Защото макар и да им липсва богатство или слава,
Техният дух се рее, вечен пламък.
Те са бездомните, но стоят изправени,
Устойчиви души, преодоляващи падането.
Тяхната сила, свидетелство за волята,
Да се издигнеш над, да победиш студа на живота.
Така че нека се вслушаме в призива им, протегнем ръка,
В единство можем да се разберем
Неволята, пред която са изправени, надеждите, които имат,
Защото в техните истории нашата човечност се разкрива.
Защото въпреки че може да им липсва покрив отгоре,
Техният дух процъфтява, безсмъртна любов.
Бездомни, но не безнадеждни, те ще бъдат,
Докато мечтите се запалят и най-накрая прогледнат,
По-светло бъдеще, където им е мястото,
Вече не е подхвърлян от случайната тълпа на живота.