Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

„Бездомен, но не и безнадежен“ – стихотворение на Сола Оуониби

Пълен текст на стихотворението

В царството, където сенките се пълзят,
Срещ сред износен и стълб павеж,
Лежи душа, загубена, лишена от веселба,
Бездомна, но не безнадежна, духът й близо.

С изморени стъпки те الشعاب улиците,
Търсейки утеха, топлина и лакомства.
Картонни покриви, техния смирен дом,
Убежище от нощния гъвкав бич.

В техните очи, блясък на устойчивост,
Жажда за изгубената жизнена слава.
През дърпани дрехи и износени чевли,
Носят мечти, надежди и дългове.

Въпреки че съдба им е изработила жесток рака,
Техният дух се качва, възстъпен и величествен.
В техните сърца, пламък все още гори ярко,
Неугасим от тъмнината, хвърляйки своя святлина.

Намеряват красота в гъла на града,
В споделен смех и крошки за идващ.
Добротата на чужденци, мимолетна благодат,
Поддържа ги в техните самотни места.

С всеки изгрев, те се издигат отново,
Прегръщайки животът, стрясквайки росата.
Защото, макар да им липсва богатство или слава,
Техният дух се качва, вечен пламък.

Те са бездомните, все пак stojат високо,
Устойчиви душови, пречупващи падането.
Техната сила, свидетелство на волята,
Да се издигнат над, да победим студа на живота.

Нека ние чуем призива им, простремете ръка,
В единство, можем да разберем
Неволята, която изпитват, надеждите, които държат,
Защото в техните истории, нашата човечност се разкрива.

Защото, макар да им липсва покрив над главата,
Техният дух процъфтява, неуморяема любов.
Бездомни, но не безнадежни, те ще бъдат,
Докато мечтите не се разгореят, и те накрая виждат,
По-ярко бъдеще, където принадлежат,
Вече не хвърляни от жизнения случаен тълпак.

Теми

Поезия

Related Categories