Как мъглата повлия на зрението на говорещия в стихотворението?

В стихотворението „Мъгла” зрението на говорещия е ограничено от гъстата мъгла. Те го описват като „бавен“, „сив“ и „мътен“, което предполага, че пречи на способността им да виждат ясно. Мъглата е толкова гъста, че сякаш поглъща светлина и звук, създавайки усещане за изолация и дезориентация. В резултат на това говорещият се чувства изгубен и уязвим.