Стихотворението започва с поставяне на въпрос за превъзходството на лятото над зимата и продължава да възхвалява добродетелите на първото. Шекспир използва различни метафори, като например сравняване на красотата на любимия с летен ден, за да изложи гледната си точка. Той обаче признава, че дори най-великолепните и необикновени аспекти на природата, включително лятото, са податливи на течението на времето и може да не издържат вечно.
Куплетът служи за разрешаване на тези проблеми. Докато физическата красота може да е ефимерна, подвластна на промените на времето и опустошенията на възрастта, поетът твърди, че истинската красота притежава вечно качество и има потенциала да издържи вечно под формата на поезия.
Шекспир предполага, че истинската красота надхвърля своето физическо проявление и продължава да съществува под формата на поетични думи, които са способни да уловят и предадат нейната същност дори с течение на времето. Куплетът подчертава силата на поезията като средство, способно да съхранява и разпространява красотата отвъд нейното времево съществуване.
В заключение куплетът завършва идеите на стихотворението, като демонстрира, че докато ефимерната физическа красота може в крайна сметка да избледнее, нейната значимост и красота могат да бъдат запазени във вечните редове на едно поетично произведение. Основната точка на поемата, която подчертава трайната природа на истинската красота, е мощно подсилена чрез този заключителен куплет.