Не, Ромео никога не получава писмото. В Ромео и Джулиет на Шекспир, брат Лоренцо вярва писмо на брат Джон, обясняващ планът с еликсира – симулираната смърт на Джулиет, срещата при гробницата. Но брат Джон е карантиниран в чумно къще („търсачите на града, / Подозирайки, че ние двама бяхме в къща / Къде заразната чума царя“). Писмото никога не напуска Верона.
Проваленото писмо е поводен случаен на пьесата – не характерна слабост, а случайно събитие (чумна карантина). Шекспир можеше да напише вестник, който успява; той избра провал. Трагедията не е, че влюбените са с грешки, а че вселената е безразлична. Писмо, закъснето с няколко часа, преписва края от среща на двойно самоубийство.
Публиката знае плана; Ромео не. Ние гледаме как умира, знаяйки, че не е било необходимо. Този знание – по-добро от protagonista – е двигателът на трагичното съжаление.