Редът „Взгледът на влюбените hranи мисълта“ от Сън в лятна нощ (изречен от Тесей, Акт 5, сцена 1) същностно изразява остра психологична проницателност:
Влюбените, които се влюбват в външност („взглед на влюбените“), поддържат страстта си чрез въображение („тези в мисълта“) – ментални образи, фантазии, проекции – вместо сущностно познание на любимия. Визуалното желание се храни със собствените си измислици.
Тесей коментира заплетената нощ на влюбените (Лисандер/Хермия, Дيمетриус/Хелена) – всички дволени от външност, магични напои, объркване. Той наблюдава, че техната „любов“ е самогенерирана: окото вижда, умът измисля, сърцето поглъща измислицата.
Пиесата едновременно прославя романтичната любов и дисектира нейните механизми. Този ред е дисекцията: мислиш, че я обичаш; всъщност обичаш идеята си за нея. Феейската магия външностива нещо, което вече е вътрешно – проекция, объркана за възприятие.
Инстаграм, приложения за срещи, парасоциални отношения – „Взгледът на влюбените hranи мисълта“ е манифестът на алгоритъма. Свайпваме образи; хранваме фантазии.
Тесей говори като рационалист; Шекспир пише като поет. Редът оцелява, защото ряза по двата края.