Последният известен стих, написен от Уилям Шекспир, не е отделен сонет или разказ, а епилогът на „Бурята“, неговата последна самоавторска пiesa (ок. 1610–1611). Изговорен от Проперо, докато отказва от магията си и се приготвя да се върне в Милан, той размива границата между характер и драматург. „Сега чаровете ми са сразени, / И каква сила имам е моя...“ Той служи като поетен занавес за героя, пиесата и, вероятно, за сценната кариера на Барда.