Тунизианската поезия предлага богата килима от пейзажи, история и идентичност. Ето три известни творба в английски превод.
В долината на жадните, на склона на голата хълма
Стои ранено маслино, проливайки сълзи от отчаяние.
Клоновете ѝ, некога натовари с плод, сега висят безжизнени и голи,
И корените ѝ са изложени на слънцето и въздуха.Вятърът стоне през листовете ѝ, и птиците летят прочь,
И дървото е само в скръбта и болката си.
Но все още стои, предизвиквайки елементите,
Символ на смелост и надежда в земя на отчаяние.
Ешби, титан на съвременната тунизианска литература, използва маслината – древна символ на земята – като метафора за нация, пострадаваща от угнетение, но отказваща да падне.
В страната на слънчевите брегове,
Където Средиземноморското море реве,
Расте цвят на рядка прелест,
Ясмин на Тунис, чист и бял.Кралете ѝ меки, ароматът ѝ сладък,
Символ на любов, пълна радост,
В всяка градина намира мястото си,
Добавяйки грация и красота на пространството.
Дуаги, пионер на тунизианския кратък разказ, предлага лирична ода на националния цвят, ясмин, плетейки сензорна красота с културна гордост.
О, Тунисе, страно моя, земя на раждането ми,
Обичам те с цялото си сърце и с цялата си душа.
Твоите слънчеви плажове и твоите лазурни води,
Твоите плодородни полета и твоите величествени планини,
Твоята горда история и твоята вибрираща култура,
Всичко това ме прави горд да съм тунизианец.От пустините на юга до брегове на севера,
От държещите градове до спокойните села,
Ти си земя на разнообразие и красота,
Земя на гостоприемство и приятелство.Моля се да останаваш винаги свободна и независима,
Маяк на надежда и прогрес в арабския свят.
Нека винаги бъдеш в мир и нека народът ти просперира,
О, Тунисе, страно моя, обичен дом.
Храиеф доставя разاسъхна, патриотична ода, която картографира географията на страната върху сърцето на говорящия, завершвайки с молитва за суверенитет и мир.