1. „Раненото маслиново дърво“ от Абул-Касем Ечеби (преведено от Джон Хийт-Стъбс):
В долината на жадните, по склона на безплодния хълм
Ранено маслиново дърво стои и рони сълзи на отчаяние.
Неговите клони, някога отрупани с плодове, сега висят отпуснати и голи,
А корените му са изложени на слънце и въздух.
Вятърът стене през листата си и птиците отлитат,
И дървото е самотно в своята мъка и болка.
Но все още стои, противопоставяйки се на стихиите,
Символ на смелост и надежда в земя на отчаяние.
2. „Жасминът от Тунис“ от Али Дуаги (превод на Уил Деруша):
В страната на окъпаните от слънце брегове,
Там, където Средиземно море бучи,
Там расте цвете на рядка наслада,
Жасмин от Тунис, чист и бял.
Венчелистчетата му са меки, ароматът му е сладък,
Символ на любов, пълна радост,
Във всяка градина тя намира своето място,
Добавяне на грация и красота към пространството.
3. „В моята страна“ от Мустафа Крайеф (преведено от Джон Хийт-Стъбс):
О, Тунис, моя страна, земя на моето раждане,
Обичам те с цялото си сърце и цялата си душа.
Вашите целунати от слънце плажове и вашите лазурни води,
Вашите плодородни полета и Вашите величествени планини,
Вашата горда история и вашата жизнена култура,
Всичко това ме кара да се гордея, че съм тунизиец.
От пустините на юг до бреговете на север,
От оживените градове до спокойните села,
Вие сте земя на разнообразие и красота,
Земя на гостоприемство и приятелство.
Моля се винаги да останеш свободен и независим,
Фар на надежда и прогрес в арабския свят.
Нека винаги сте в мир и нека вашите хора просперират,
О, Тунис, моя страна, мой любим дом.