Вярно или невярно трябва ли звукът на едно стихотворение да отразява неговия смисъл?

Твърдението „Звукът на едно стихотворение трябва да отразява смисъла му“ е пример за звуков символизъм, литературен прием, в който звуците на думите имитират или подсказват техните значения. Тази техника често се използва в поезията, за да подобри настроението, атмосферата или образността на дадено произведение. Например стихотворение за бълбукащ ручей може да използва алитерация, асонанс и съзвучие, за да имитира звука на водата; стихотворение за бурно море може да използва груби, експлозивни звуци; и стихотворение за нежен бриз може да използва меки, шепнещи звуци. Въпреки че използването му е важно да се създаде хармония между звук и смисъл, за да се подобри цялостното естетическо изживяване на стихотворението за читателите, не всички читатели споделят универсално сетивно и перцептивно разбиране на езика, което прави това твърдение невярно от определена гледна точка. В крайна сметка поезията е форма на изкуство, отворена за индивидуална интерпретация и не е задължително всички читатели да възприемат или изживеят звукова символика.