По небето на моята страна,
Наближава буря.
Тъмни облаци се събират,
И вятърът вие.
Морето е развълнувано,
И вълните се разбиват в брега.
Дърветата се люлеят,
И листата летят.
Хората бягат за подслон,
Но е твърде късно.
Бурята е над нас,
И няма спасение.
Вятърът е толкова силен,
Събаря къщи.
Дъждът е толкова силен,
Залива улиците.
Реките излизат от бреговете си,
И нивите са под водата.
посевите са съсипани,
И добитъкът се дави.
Хората са ужасени,
И те не знаят какво да правят.
Викат за помощ,
Но няма как да се намери помощ.
Бурята се засилва,
И се разпространява.
Сега бушува в цялата страна,
И край не се вижда.
Хората в моята страна страдат,
И не знаят кога ще свърши.
Те плачат за милост,
Но виковете им остават нечути.
Бурята е Божие наказание,
За греховете на народа ни.
Обърнахме гръб на Него,
И ние плащаме цената.
Трябва да се покаем за греховете си,
И се обърнете обратно към Бог.
Само тогава бурята ще спре,
И слънцето отново ще изгрее.