Лорейн Хансбери взе заглавието на пiesa си от поемата „Харлем“ (наричана и „Отложена мечта“) на Ленгстън Хјуз от 1951 г.:
Какво става с отложена мечта?
Изсява ли
като грозде в слънцето?
Или гние като рана –
И след това тече?
Мирише ли като гнило месо?
Или се корява и засяхрява –
като сиропова сладост?
Можби просто виси
като тежък товар.
Или избухва?
Метафората „грозде в слънцето“ улавя отложените мечти на семейство Янгър – изсушени, засушени, но все още държащи сладост и потенциал. Хансбери превръща въпроса на поемата в драма на устойчивост.