Стихът "Няма купувачи" на Томас Харди стои като тих елегия за изчезващата селска Англия, улавяйки момента, когато традиционният земеделски живот се сблъсква с пазарната безразличие.
Фермер носи качествени продукти на пазара, но открива, че купувачите минават "безразлично". Към края на деня, наденият се превръща в отчайно признание: светат се е отдалечил от ритъмите, които поддържаха неговия живот. Той се връща вкъщи непродадени, носещ не просто непродадени продукти, а тежестта на умалената начин на живот.
Последната строфа разширява объектива от индивидуален фермер до колективна тъкан. Това не е просто икономически провал на един мъж — е ерозия на цяла селска култура: знанието, отношенията, сезонните ритми и ценностите, вградени в традиционното земеделие. Хардовото състрадание отказва и сентименталност, и полемика; той свидетелства без да опростява.
"Няма купувачи" олицетворява дългогодишната преокупация на Харди: сблъскването между издръжливи човешки модели и безразличната модерност. Отчаянието на фермера не е лично некомпетентност — е структурно изместване. Стихът настоява, че загубеното не е просто животно средство, а начин на знание и принадлежност към земята.
Написан по време на късната 19-ва/ранна 20-ва век земеделска депресия в Англия, когато евтини вносни жита, урбанизация и технологични промени разоряваха селските общности. Харди, сам роден в Дорсет, документираше тази трансформация през цялата си поезия и романи (Теса от д'Урбервил, Мер на Кастербридж).