Първа строфа:
Първата строфа поставя сцената с образа на "листата като жени, разхлабващи [своите] шалове", което предполага преднамерено и грациозно движение, докато падат от дърветата. Сравнението на листата с жените загатва за усещане за уязвимост и благодат в техния произход.
Втора строфа:
Във втората строфа говорещият отбелязва, че листата "капват [пинг] като люспи от оформения сняг" създават "килим" на земята. Сравнението на листата със снежинките означава деликатност и изобилие. Падащите листа покриват земята като одеяло, създавайки усещане за мекота и комфорт, като същевременно отразяват мимолетната природа на сезона.
Трета строфа:
Третата строфа има по-отразителен тон. Говорителят отбелязва за листата, които „проникват като съдба/ Чрез начинания на колоди“, където колодите могат да се отнасят до слоевете житейски преживявания, които човек среща. Това метафорично гмуркане подчертава непредсказуемия характер на житейския път и внушава неизбежността на предизвикателствата и промените.
Четвърта строфа:
В четвъртата строфа говорещият наблюдава листата, които „се разбъркват, за да отидат / Като деца, тръгващи от училище“. Това изображение на листата като деца предава чувство на вълнение и очакване, контрастиращи с мрачните нюанси на предишната строфа. Той също така намеква за идеята за прегръщане на нови начала и пускане на миналото.
Пета строфа:
Стихотворението завършва с това, че говорещият признава падналите листа като „пътят, по който трябва да се върви/ Чрез корен, чрез вятър, чрез молитва“, което предполага, че естественият процес на падане сам по себе си е дълбоко пътуване на растеж и трансформация. Изразът „чрез корен, чрез вятър, чрез молитва“ обхваща три различни сили – подземната, елементарната и духовната – символизиращи различните средства, чрез които животът се развива и променя.
Като цяло „Падащи листа“ улавя същността на красотата на есента, докато изследва темите за преходността, промяната и циклите на живота. Дикинсън използва ярки образи, сравнения и метафори, за да създаде многопластова поема, която кани читателите да размишляват върху деликатната природа на съществуването и неизбежността на житейските цикли.