Версовете „Безкраен извор на безсмъртен напиток / Изливан към нас от небесния ръб“ се срещат в „Ода за гръцка урна“ на Джон Китс (1819). Те описват урната като вечен извор на красота и артистично вдъхновение.
„Безсмъртният напиток“ е естетичното и духовното хранење, което урната предоставя на гледачите през вековете. Като божествен извор, тя вечно освежава човешкия дух, предлагайки утеха, чудесе и връзка с вечното. Урната, макар безмолвна и студена, излива безкраен смисъл — правейки я извор, който никога не изсяка.